Село Железница има не само на територията на Софийска област, но и в по-южна посока. Става дума за населеното място в Благоевград, което е разположено на север от котловината Симитли. До едноименния град разстоянието е едва четири км, докато до Благоевград е удължено с още шест. Като цяло климатът се характеризира с горещо и сухо лято и студена зима, като именно тогава температурните стойности достигат до дванадесет градуса под нулата. През лятото е възможно показателите да са между 39 и 40 градуса по Целзий, а средната стойност е някъде между 18 и 20 градуса. Валежи от дъжд се наблюдават предимно през сезоните пролет и лято, а количествата не надвишават повече от 60 или 80 литра на квадратен метър. Историята на населеното място може да бъде започната с местността Градището, което представлява останки от древна могила. Освен могилата, с това име има и малко селище, явяващо се наблюдателен пункт по пътя край Струма.
Градището край Железница играе за дълъг период от време помощна роля, а легендите разказват как двете крепости били свързани помежду си с помощта на тунел под земята. Той се намира под нивото на водите на река Струма. Рудодобивът и обработването на желязо са особено интензивни в района по време на Второто българско царство. Тогава всъщност има много находища от руда и мястото веднага се превръща в обект на интерес за икономическо развитие. Днес мястото, на което се обработвала рудата, носи името Леярната. Преди е имало и ковачници, в които се обработва добитото от работния процес желязо. Към днешна дата в някои местности все още се наблюдава такава дейност, макар и в значително по-малки мащаби. Годините на шестнадесетото столетие се оказват преломни за местното население, защото тогава е организирано съпротивително движение срещу османските поробители. Предводител на бунта е Доброта войвода. През 1625-та година се провежда събор на Попадиин рид, а това се случва на втория ден от Великден. За този ден турците избират насила да ислямизират населението и много хора били събрани. Но четниците на Доброта и такива от други села обграждат къщата на Чорбаджи Лазар, където отсядат местните бейове.
Въпреки разразилата се кървава битка между българи и турци, четниците надделяват и така и не предават своята вяра. Доброволно жителите от Железница напускат селото и дори подпалват домовете си, за да избегнат отмъщение от страна на османците. Войводата ги извежда в търсене на ново землище за по-добър живот, а заедно със себе си хората взимат и добитъка си. Източните поли на Витоша е мястото, което избира част от населението си за свое ново местообитание. Впоследствие точно тук се основава селото, което познаваме със сегашното му име. Друга част от хората предпочита земите около Дупница. Този град е много близо до Благоевград и с автомобил се стига изключително бързо. Най-значимото постижение на хората от селото в църковно отношение е участието им в изграждането на Рилския манастир – това е отбелязано в неговата летописна книга. Освен това на територията на населеното място има поне три църкви – Бяла църква, Атанасова Църква и Свети дух, както и възрожденски храм от 1874-та година.
